От известно време си задавам един въпрос, на който не мога да дам категоричен отговор, а именно: Знае ли българина своята културна стойност?

Разколебан съм в отговора, който мога да дам и то не по една причина. Колко от нас знаят за богатствата на българската история през вековете? Не знам дали е умишлено или просто е признак на същата липса на познание сред управляващите, но все по-малко се обръща внимание на приноса на българите през изминалите векове. Този принос е оставил траен отпечатък в Европейската история, който малцина искат да признаят. Да не говорим за тласъка на културно и духовно богатство което нашите предци са предали дори извън пределите на Европа. За покръстването на Киевската рус няма да коментирам, защото данните са противоречиви и не бих искал да отклонявам темата. Само мога да вметна, че според мен и вярата им е наследство от нас, както и цялата писменост и култура, която се осъществява чрез така наречените Първо (X - XI в.) и Второ (XIV в.) Южнославянски влияния. Но така или иначе това са неща, които са отминали и са забравени и кому е нужно да говори и да си спомня за тях?! Тук веднага изплува един цитат, които бих искал да поместя :

„О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най- почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история.”

Из „История славянобългарска” Паисий Хилендарски

Тук обаче не става дума кой пръв се е покръстил или кой пръв е записал славянско писмо. Тук искам да подчертая, че българина с пребогата история, българина, който е издигал в култ писмеността и делото християнско, днес е неграмотен, откъснал се изцяло от българската традиция, загърбил вярата си се скита изгубен по света. Дали това се прави умишлено или просто е злочесто стечение на обстоятелствата, ще оставя на вас да прецените.

Един друг аспект, който е и главният двигател на моето недоволство и първопричината да напиша този пост, са зачестелите изнасяния на културни ценности и паметници извън пределите на България. Бих искал да насоча вниманието Ви към изложбата "Епопея на Тракийските крале", която се открива в Лувъра. На тази изложба ще бъдат представени 1629 експоната от 17 музея от България, които ще бъдат там от 16.04 до 20.07.2015г. Звучи грандиозно, нали? Тук веднага изниква въпроса, а защо не в България? Нима едно такова събитие не си заслужава да се види и от българския народ? Веднага мога да бъда упрекнат, че такива мероприятия се правят с цел популяризиране на България и, че в тях няма нищо лошо. Уви, не би имало нищо лошо, ако такива мероприятия се правеха и в България, защото преди всичко българите са тези, които трябва да опознаят родината си, за да я обикнат. Как да очакваме младите, а и не само те, да уважават културното си наследство, като то или събира прах из забравените музеи или пък чужденци се удивляват на него, събрано на едно и поднесено в шепа длан…

Но това не е всичко. Чашата преля, когато днес прочетох статия, която част от нея ще си позволя да копирам: “Между 10 и 15 икони от 16-и до 19-и век на Бачковския манастир може да заминат за участие в едномесечна изложба в германския град Франкфурт. Само преди дни лично в обителта над село Бачково са били кметът на Франкфурт Петер Фелдман, придружен от шефа на франкфуртския музей на иконата. Те харесали иконното богатство на Бачковския манастир (остана и да не го харесат) и предложили на игумена отец Симон да поемат всички разходи, така че иконите на обителта да бъдат показани в петия по големина град в Германия”.
След този текст, аз мога да остана безмълвен. Разбира се все пак от текста по долу се прокарва лъч светлина: “Игуменът на манастира отец Симон обаче уточни, че решението дали иконите ще заминат за Германия ще бъде взето от Светия синод. Бачковският манастир е един от трите ставропигиални манастира у нас и като такъв е на пряко подчинение на светите старци от синода. Само и единствено те могат да решат дали да одобрят поканата най-ценните икони на Бачковския манастир да заминат за франкфуртския музей на иконата, обясни отец Симон. По думите му процедурата е много дълга и със сигурност ще отнеме време. Ако бъде получено разрешение, то чудотворната икона на Света Богородица няма да бъде включена в пътуването, защото нейната реставрация продължава.”

Бих отправил предложение към господата Фелман и д-р Рихард Захарук, вместо да организират изнасянето на иконите от България, да организират посещение на желаещите да ги видят. Така посещавайки манастира ще уловят духа на българската култура в нейния автентичен вид.